"Постижението е пътуване, не цел"
Айзенхауер
Айзенхауер
Още в началото, когато започвах да пиша проекта, мисъл подобна на горната ми се въртеше в главата. Аз не пишех проекта, защото трябваше, а защото исках да науча нещо при това пътуване. Вероятно това е и една от причините да го защитя толкова късно. Целта ми не бе написването на проекта. Целта ми беше да науча и да придобия някакви знания, качества и умения докато го пиша. Какви щяха да бъдат, тогава не знаех. Сега, обаче знам. Някои от нещата, които усвоих докато си писах проекта.
"Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка"
"Приготвяй се за трудното като се справяш с лесното"
Лао Дзъ
"Приготвяй се за трудното като се справяш с лесното"
Лао Дзъ
Като много други хора, аз съм роб на отлагането. Почти всичко правя в последния момент. До сега не се бях замислял как мога да променя това. Научих, че не е трудна самата задача, а започването и. Когато започнеш с нещо просто и лесно и така надграждаш търпеливо с времето ще постигнеш това, към което се стремиш. Аз не писах така магистърския си проект, ако бях щях да съм по-удовлетворен от свършеното. Обаче осъзнах този свой проблем и възнамерявам да работя върху него за в бъдеще.
Много важно е когато вършиш някаква задача да знаеш кое е същественото, кое е важното. Това е един вид мета знание, знание за самия предмет на знанието, обобщение на важни характеристики, което е нужно за да свържеш парченцата на пъзела и да видиш цялата картина. Тогава като я видиш разбираш какви приоритети да си поставиш, върху какво да се съсредоточиш. Кое е важно в този момент, е един въпрос, който не бива да се подценява и трябва по-често да се задава, независимо какво правиш.
Научих се още да анализирам критично докато чета, а не просто сляпо да приемам за вярно написаното. Започваш анализа от формата на написаното и какво предполага тя, след това съдържанието, което следва формата е по-разбираемо и по-лесно за анализ.
Вършенето дори на такава на вид отвлечена задача като писането на този проект, съдържа в себе си мъдрост за живота, защото нашата работа е наше отражение.
Много важно е когато вършиш някаква задача да знаеш кое е същественото, кое е важното. Това е един вид мета знание, знание за самия предмет на знанието, обобщение на важни характеристики, което е нужно за да свържеш парченцата на пъзела и да видиш цялата картина. Тогава като я видиш разбираш какви приоритети да си поставиш, върху какво да се съсредоточиш. Кое е важно в този момент, е един въпрос, който не бива да се подценява и трябва по-често да се задава, независимо какво правиш.
Научих се още да анализирам критично докато чета, а не просто сляпо да приемам за вярно написаното. Започваш анализа от формата на написаното и какво предполага тя, след това съдържанието, което следва формата е по-разбираемо и по-лесно за анализ.
Вършенето дори на такава на вид отвлечена задача като писането на този проект, съдържа в себе си мъдрост за живота, защото нашата работа е наше отражение.
0 коментари:
Публикуване на коментар